Списание Литература

Поезия

По въпроса за статусите

Един досадно тъжен скептицизъм

топурка през ума ми като пале.

На този свят –  премного драматизъм,

а всъщност ни един не е пожален.

На този свят най-лошият му статус

ще бъде, ако ги класифицирам,

че има завист в най-добрия патос

и чиста обич в някой дистанциран…

Дори си мисля, че съвсем нарочно

опашката на дявола се дърпа,

внушили си, че той пък реципрочно,

късмет ще им завърже в кърпа.

Един вид – се надяват да е вярно,

твърдението за несъвместимост

и чернят се сами, високопарно,

та дявола, дано да ги подмине.

Не че нещо, ама съм свидетел

на сума ти фалшиви оправдания,

а вие си ревете, ако щете,

но аз го правя с лични основания.

Поне съм честна и не се халосвам.

Защо ми е живот да имитирам?

И чужди статуси, когато поствам,

повярвайте – грижливо ги подбирам.

20.06.23, Рада Цонева

(Поетесата с метлата, защото това е моят статус – работещо момиче)

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *