Почти разсеяно…
От пълнолунието, или от небрежност
забравих във косите си среднощност.
Която ти се струва страшно нежна
и много ти се иска да докоснеш.
Обаче съм потомка на Сирени.
(Това държа добре да го запомниш).
Докоснеш ли ме – ще се влюбиш в мене.
И после… няма лек, ни помощ.
Навярно съм такава от небрежност.
Понякога, от пълнолуние, навярно.
Забравям във косите си вечерност…
За да се влюбя, всъщност я забравям.
Caribiana
