,, Във края на август
небето се стапя до нежно зелено
и залезът спуска
оранжеви птици на юг.
Брегът се смалява
и дните му стават солени
от хора и спомени,
дето си тръгват от тук.
Във края на август
дърветата дишат сънливо.
Тревите полягат,
скосени от остри слънца.
А летният вятър
се гмурва в морето при рибите
и после се връща с вълните
към вечния бряг.
Във края на август
Животът си слага часовник.
Във края на август
Септември засява мъгли.
Във края на август
угасват случайни любови
и лумват внезапни
болезнено тихи тъги.“
Радосвета Аврамова (Caribiana)
