Списание Литература

Поезия

НЕРЕАЛНА

Kогато никой друг до тебе няма

и паднал си внезапно във калта,

разпънат в някаква житейска драма

с ожулени до кокал колена.

Когато целият ти свят се сгромоляса,

лишен от смисъл в тази сивота,

когато времето от чакане ръждяса

и нямаш мен до твоята ръка.

Когато имаш всичко материално,

но в дом , във който тъжна е нощта,

викни ме – до припадък нереална,

да сгрея дланите ти, за да не умра.

автор: Цветелина Стефанова

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *