Списание Литература

Поезия

Издирва се момичето във мен <3

Издирва се момичето във мен!

Последно е раздавало усмивки.

Видяно е в дъждовен, летен ден,

само – без чанта и обувки.

Било в крайбрежен, малък град.

Не носело чадър дори.

Усещало се в своя свят

щастливо, че дъждът вали.

Вървяло босо по шосето

и охлюви спасявало от смърт,

а после слязло край морето,

и продължило своя път…

Изгубили го хората от поглед.

Навярно още по брега върви…

или е продължило с полет,

че стъпките са и следи…

Разбирам го защо си тръгна

– сърдито ми е, че пораснах…

Бих дала всичко да се върне,

без него чувствам се ужасно…

Кажете му, ако го срещнете,

че страницата ще обърна!

Дълбоко в себе си съм същата!

Ще види – само да се върне!

Таня Батаклиева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *