Списание Литература

Поезия

ЛЮБОВТА  Е ЖИВА

Ваня Недева © автор

Щом зърна те сърцето лудо затанцува.

Треперят ми ръцете и дъхът застива.

Любовта е жива и кара ме да тръпна.

Кара ме да бъда слаба и объркана жена.

И моля се за миг разсей се, погледни ме..

Виж зад очилата мои крият се очите сини

все тъй  млади и прекрасни, които в унес

все наричаше звезди и целуваше преди..

Погледни косите ми прошарени все

тъй буйни и красиви водопади,

когато с обич галеше в тъмнината.

Погледни лицето прибледняло.

Там тънки бръчици танцуват.

Белег са от любовта ни и сълзите

що изплаках когато тръгна си от мен

Виж как раменете ми са натежали

от спомените с теб, които пазя

и нося всеки божи ден с мен.

Погледни ме.Аз съм същата,

все така обичаща жена..

И днес сърце ми все тъй трепка

щом те видя как крачиш по улицата

прашна, и моли се да ме погледнеш

и да си спомниш любовта ..

Уви, толкова си близък и далечен.

Виждам. Не си сам. С жена си под ръка..

На нея днес се вричаш. Нея галиш с любов.

А аз, аз не ще забравя нашата любов..

До сетен дъх ще те помня и обичам, мили мой.

15.06.24 год.

снимка-интернет

Оставете гласа си

1точка
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *