Аромат на жена
Прибрах се от емоции опиянена.
Заспах и в сън дълбок се преродих.
Събудих се разбрала, че съм променена.
На изгрева, жената нова в себе си открих.
Жена красива и изпълнена със сила,
поела път огрян от Светлина и нищо,
че дълбоко в мен се беше крила
излезе тя, обляна в топлина.
Това съм аз, изпълнена с цялост,
претворена от любов и красота,
ухаеща и магнетична в свойта зрялост,
изплувала внезапно от дълбока слепота….
И аромата свой съм сътворила,
на рози, лавандула и на горски мъх,
снагата си по женски преоткрила,
откъдето мина, всеки спира дъх.
Това съм аз, желана, феерична и прекрасна,
потръпваща в копнежа за любов,
потапяща се мигновено в сладост страстна,
откликвайки на вътрешния зов.
Жена съм аз и тук съм вече,
окриляна от собствената буйна жар.
Отправям се! Ще стигна надалече,
с любов и светлина без никакъв товар.
Обичам се! Харесвам се и песен пея,
погалвам нежно своето лице.
За божествена любов копнея,
отключила за нея, своето сърце
Мирослава Пеева
Стихосбирка „Мир“ 2020 г
https://www.facebook.com/miroslavapeeva72
