Все някога ще цъфнат всички вишни.
Все някога ще има топлина.
Все някога ще мога да напиша,
че щастието зрее във една
усмихната до корена череша-
не ми е нужно даже да са две;
във праскова, която вятър сресва,
преди да се окичи с плодове.
В безмълвната усмивка на листата,
във пилето, погалило ви с пух..
В протритите сандалки на децата ви,
изтичали пред ропота ви глух.
Все някога ще върже плод и дрянът-
гранатов, скъпоценен и тръпчив.
Най-важното не е, което нямаш,
а малкото, с което си щастлив.
Елена Денева-Трифонова
