Животът не даде ми нищо безплатно
сама се издигах и падах сама,
за победите имах много приятели,
а със болката бях си сама.
Не очаквах подкрепа,
не исках и помощ – единак съм.
Така и до днес оцелях …
Но понякога моля за нежност,
за обич – не е слабост,
а горест – нали съм жена …
Жена като всички –
и грешна, и праведна,
обичам различно, различно живях …
Като ангел невинна, като вещица дяволска,
и безумна, и мъдра, от жестокост – добра.
Животът не даде ми нищо назаем,
а вземаше лихва с висока цена.
Вземай, Бирнико, аз съм богата –
и след тебе ще имам сърце и душа !
/ Геновева Симеонова /
