Списание Литература

Поезия

Как чудесно се успах!

Сладко и нарочно!

До кафето се добрах

в 11 точно.

Пих го дълго, пих го с кеф,

още по пижама.

Дишам крепко и добре.

В офиса ме няма.

Няма ме във автобуса,

няма ме в таксито.

Даже може да закуся.

Кой за мене пита?

Малко съм като насън.

Боса на паркета

гледам – ръси дъжд навън,

чорлави врабчета,

понеделник, трескав ден,

запотен и жалък.

Да, но не и тук при мен.

Чувствам се успяла.

Няма да се извиня!

И не се обаждам.

Само мой си е денят.

Само аз съм важна.

Мария Донева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *