Списание Литература

Поезия

Надежда

В усмивката на слънцето

се ражда светлината.

Като слънчево зайче

докосва душата.

Целува косите

и бавно полека

поема по своя

незнайна пътека.

След нея горяща

диря остава

и пламъче жадно

в мрак затрептява.

Онова, което

към утро отвежда

и всички наричат го

просто надежда.

С шепи греби я,

раздавай на воля

на онези, които

нямат си своя!

Биляна Дар

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *