Списание Литература

Поезия

Докога

Защо е толкова объркан този свят?

С неземна щедрост Бог ни го създаде,

а век след век се вихрят буйни клади.

Човекът за човека не е брат.

Приемам с благодарност и възхита

техническите форми на прогреса.

Но ценностите на духа къде са?

Къде са правдата, моралът?

 Аз ви питам.

Задъхва се светът от суета,

свирепа алчност го опустошава.

Двор разграден, не стегната държава

е моята България сега.

И всеки търси в другия вина,

и всеки чака някой да помогне.

Дали пък няма Господ да се трогне…

Дано да издържим. Но докога?…

Жива Кюлджиева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *