Че е лято, е лято. При това – без съмнение.
Аз си имам конкретно за лятото мнение.
Ей сега е моментът да се влюбиш фатално
и да скапеш сюжета му летен тотално.
За какво и защо, това никой не знае.
Ето, кръвват черешите, на липи ти ухае.
И се скъсват щурците да разсвирват цигулки.
Гледам, дават накъсо нощем луди светулки.
И се чудиш дали ти се счуват цикади
или кръвното нещо пак се обади…
Много важно, че „ах“ и море, и вълнички.
Абе, сякаш са мръднали с главите си всички.
Пържат тиквички, риба… И се пържат на плажа.
Как пък не да се тръшна и с масло да се мажа,
да ми хрускат във зъбите сто песъчинки,
да ме лазнат досадно хвъркати гадинки…
Аз си чакам октомври със старото злато.
А на вас, скъпи възрастни, честито ви лято!
Яна Кременска
