Животът ме одялка отстрани,
пък и в душата доста се порови,
събра ме с хора и ме раздели,
пои ме и с лекарства, и с отрови.
Понякога се сърдех и крещях,
а неведнъж от сълзи се задавях.
Друг път сърдечно му благодарях
за милостта, с която ме дарява.
Не схващах лесно всеки нов урок –
Животът твърде бързо преподава.
С късмет – завърших първия му срок.
Започнах втори. Само да съм здрава!
Учителят – взискателен и строг –
със слабости не се съобразява,
върви напред. Той просто е Живот.
Животът поправителни не дава.
В. Чапанова
