Списание Литература

Поезия

ЛЯТО

Объркан като трилър е светът.

„Любов“ е тухличка в игра на „Лего“.

Излиза пасиансът всеки път –

като в роман

тя предпочита него.

Животът е шампанско и сълзи,

и ягоди, и хрупкави череши…

Като в картина е неотразим –

„мечта“ е еманация на „беше“.

Дъждът вали. Но само пролетта

на прага на пристигащото лято

разбира: тихо плаче любовта…

„Обичам те“ се пише,

всъщност,

слято.

Добромир Банев

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *