Списание Литература

Поезия

На прага…

От жълтите ръкави на Луната

звездичките изскачат мълчаливо.

По синята пола на Необята

една вълшебност бавно се разлива.

По устните ми кацат две усмивки,

които някой ми е подарил случайно.

А някъде, зад тъмните ми мигли,

си шепнат тихичко три малки тайни.

На рамото ми спи парченце Вчера,

а в дланите ми пари късче Утре.

Почти съм сигурна, че в него ще намеря

късметчета за обич. И за сбъдване…

Радосвета Аврамова (Caribiana)

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *