Списание Литература

Поезия

Казват, че сутринта на Еньовден слънцето “трепти”, “играе” и този, който види това ще бъде здрав през годината.

По Еньовден

Кога полегне лято в планината

и ветрове кръстосат се по здрач,

луната слуша сгушена в тревата

Орфей как с лира тихо плаче.

До нея, сякаш слязла от небето,

в престилка стрък след стрък реди

красавица с детенце до сърцето

да стопли дом във снежни дни.

На мед и мащерка дъхтят ръцете,

нощта приспали в люлка от любов.

По Еньовден Родопа цяла свети

и бели българки нарича с благослов.

Ивелина Радионова

снимка: Фото Дара

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *