Списание Литература

Поезия

Моля се на август да остане,

ако може, да не тръгва още …

Сякаш ми е много, много рано

 да изпратя топлите си нощи …

Имам си пътеки непребродени,

сини сънища, недосънувани …

Август да не бърза да си ходи !

Време искам, да се налудувам …

Да запомня на щурците песните,

също да си скътам морски вятър,

после да повярвам колко лесно е

 да съм себе си. Да бъда лято …

Да запазвам мигове в сърцето си –

с дъх на август … Да не си отива !

Нека да остане малка вечност.

Точно колкото да съм щастлива …

Мира Дойчинова / irini /

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *