ХУБАВ ДЕН!
Събрах парченцата от своята душа
и залепих ги със надежда…
Усмихнах се щастлива на деня…
С любов отново в него се оглеждах…
Забравих даже своята тъга,
забравих всички грешки и обиди.
Бе по-красив, по-светъл днес света,
по-нежен от ветреца вън невидим.
Изправих се и смело продължих,
със пръсти можех да докосна пак небето…
Денят посрещна ме тъй топъл и щастлив,
изпълни със вълшебства и мечти сърцето…
И някак се стопиха със съня
сълзите, моите тревоги.
Прекрасен и щастлив посрещна ме деня…
Целунат сякаш беше той от Бога!
Автор: Таня Симеонова
