Списание Литература

Поезия

Неделна вечер

Понякога… понякога през тънката ключалка на света,

заключена завинаги, но светла като вечер по коситба,

аз виждам за секунди изобилната земя на вечността –

прозорците на къщите, градините, отблясъците житни,

кошарите, убежищата, моите отминали лета,

и мъничкият, пъстър папагал на отлетялото ми детство.

И седнали на дворната ограда, под кипящите листа,

усмихват ми се баба ми и дядо от земята си небесна.

Навярно не познавам механизмите на старите врати

или пък непонятните им ключове са някъде отвътре,

но бързо се надвесиха пред погледа ми днешните съдби

и кратката минута се затвори в непристъпната си църква.

Понесе ме неделята сред своята ленива топлина

към гаснещата вечер в ежедневния синтез на битието ..

Но знам, че и макар да съм до края си от другата страна,

ключалката, която се отключва от отвътре, е в сърцето.

Петя Цонева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *