Неделна вечер
Понякога… понякога през тънката ключалка на света,
заключена завинаги, но светла като вечер по коситба,
аз виждам за секунди изобилната земя на вечността –
прозорците на къщите, градините, отблясъците житни,
кошарите, убежищата, моите отминали лета,
и мъничкият, пъстър папагал на отлетялото ми детство.
И седнали на дворната ограда, под кипящите листа,
усмихват ми се баба ми и дядо от земята си небесна.
Навярно не познавам механизмите на старите врати
или пък непонятните им ключове са някъде отвътре,
но бързо се надвесиха пред погледа ми днешните съдби
и кратката минута се затвори в непристъпната си църква.
Понесе ме неделята сред своята ленива топлина
към гаснещата вечер в ежедневния синтез на битието ..
Но знам, че и макар да съм до края си от другата страна,
ключалката, която се отключва от отвътре, е в сърцето.
Петя Цонева