НА ТАТКО
Ваня Недева © автор
Бях принцесата на татко.
Не позволяваше на никой да ме нарани.
Растях доволна и щастлива с любовта,
той с която ме дари.
Пораснах, своя път поех и мислех си,
че всички хора ще ме срещнат с добрина и любовта,
с която той обсипа ме в деня.
Получих първи удар, когато влюбих се.
Сърцето ми раниха и плаках безутешно дни наред,
че разочаровах го, сгреших.
Но той не ме упрекна, погали ме и каза
„не те виня, принцесо моя, не
се страхувай, продължи..“
Изправих се след тези думи
и пътя продължих. Започнах отначало,
окриляна отново от неговата сила и любов.
Минаха години, наложих свойта воля и успях…
Дарих го с внуче най-прекрасно
и видях за първи път в очите му сълзи.
Пое го с ръце треперещи, погали ме отново
и заръча през сълзи да пазя го и браня
и когато нявга съгреши да не го виня,
а само да го подкрепя.
Заръката ти спазих, тате, отгледах го ,
обичам го и никога не го виня.
Подкрепям го във всичко,
всеки ден и всеки миг по трудния му път.
От твоята сила и обич черпя, тате, и не греша.
Предавам я на внука ти прекрасен
и зная, някой ден така ще я предава
и той на своите деца.
16.07.23 год.
снимка-интернет
