Списание Галерия

Поезия

„Вълните на морето са жени,

избягали от къщите – окови.

Ела, една вълна сама стани,

сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди,

при царството на тъмните стихии.

Била ли си обичана преди-

едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливият ще седне на брега,

ще шепне колко много ти е верен,

безсилният ще плаче от тъга,

а истинският сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,

но ти не се завръщай, нито спирай.

Вълната е вълна насред море.

А тръгне ли към плиткото – умира.“

Евтим Евтимов.

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *