Смирение
По Псалм 131
Аз укротих душата си. Отбих я
като дете, заспало върху гръд.
Минава юли с огнена талига
и слушам как звездите му звънят.
Едно щурче напомня, че е близо
студената земя на есента.
Аз кротко по минутите си слизам,
преди да се въздигне после тя.
Животът ще се кротне, както диша
минутата, в която си простих.
И се помолих Бог да ме допише
като прекъснат по средата стих.
Петя Цонева