Списание Литература

Поезия

Смирение

          По Псалм 131

Аз укротих душата си. Отбих я

като дете, заспало върху гръд.

Минава юли с огнена талига

и слушам как звездите му звънят.

Едно щурче напомня, че е близо

студената земя на есента.

Аз кротко по минутите си слизам,

преди да се въздигне после тя.

Животът ще се кротне,  както диша

минутата, в която си простих.

И се помолих Бог да ме допише

като прекъснат по средата стих.

Петя Цонева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *