Списание Литература

Поезия

Летен ден

Като охлюв, оставил след себе си сребърна диря,

по прозорците хладно пълзи първоутринен лъч.

Става тежко небето след десет и моли за дъжд –

четиридесет градуса белия въздух подсирват.  

Под асмата зелените гроздове меко се пукат,

посивели от белия прах на незнайна мана.

Остаряват дори неродените в мен времена

и пчелите – пресъхнали капки – се ронят в капчука.

И високият облак бездушно в небето се бави,

затрептял като бяла дантела на син кринолин.

И под нея животът изсъхва и става раним.

И звъни в тишината хоралът на юлските жаби.

А на няколко слънчеви пояса само далече

зее страшната, бяла пустиня на близка война.

И узряват в небето шрапнели наместо зърна

от набъбнало грозде в горещата идваща вечер.

После тънкият здрач се кълби и сърцето покрива

с богородна роса и небе от студени звезди.

И светът се приготвя в горещата скръб да заспи.

Само майките, сплели ръце като дъжд, не заспиват.

Петя Цонева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *