Списание Литература

Поезия

Хей, момиче, недей да мълчиш.

Измълча до сега цяла вечност.

Давай, викай, крещи, току виж

пък те чуе тълпата човешка.

Стига вече си правила път.

И си стъпвала по правилата.

Пазиш всичко под своята гръд.

И въртиш светове със ръката.

Твойто време сега е на ход..

Давай, ти си и горе главата

Всеки край е предверие. Вход.

Всяка вяра отваря вратата .

Всяка грешка е нова зора.

Всяка болка е трудно начало.

С всяка крачка ще си по-добра.

А сърцето ще бъде пак цяло.

Хей, момиче, това е живот.

Няма втори и няма назад.

Има само добро и любов.

Носиш в себе си целия свят.

 Николина Милева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *