Списание Литература

Поезия

СРЕДНОЩНО ПИСМО

Как си, Любов? Отново ти пиша…

Думите бликат от мойта Душа…

Изпълва се листа… Нощта ми е тиха…

Мисля те много… Ти знаеш това!

Как си, Любов? Времето бърза…

Дните се нижат… Ту слънце, ту дъжд…

Обич безкрайна Душите ни свързва…

Аз се протягам… Силно ме дръж..!

Как си, Любов? Питам ли, питам…

Знаеш, досадна съм..! Нали съм жена…

Но в тишината на мрака залитам…

Търся опора… в твойта Душа…

Как си, Любов? Спи и сънувай…

Аз те целувам..! Звезди и Луна…

Често те чувам… С Любов ме бълнуваш…

Името мое изричаш в нощта…

©️ Елка Бърдарова

      23ти Юли 2022г.

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *