Шапка ти свалям!
До долу, Животе!
Не че си лесен, дори си проклет…
Как ме превърташ на сто оборота.
Днес ме изгаряш, а утре си лед…
Хлабаво няма при тебе, Животе!..
Не, че те мразя, но как ме е яд,
щом ме запратиш
в деветата глуха –
да се задъхвам по белия свят,
в черните делници – риба на сухо…
После се връщаш –
съвсем като нов…
Даваш ми всичките седем небета,
и ми показваш какво е любов,
корени пуснала право
в сърцето…
И си ми сладък, и си горчив…
Как елегантно ми слагаш хомота…
Кой като теб – невъзможен и див!..
Шапка ти свалям!
До долу, Животе!!!
Ники Комедвенска
