Август ли? Гледам, обира си крушите.
Пали лулица, отнесено пуши.
Чатка спокойно и мъдро с огниво.
Нещо си тръгва, друго е живо.
Простичко, истинско, малко солено.
Сменя си кожата тихо зеленото.
Паяк заплита унесено плетка.
Хладничко става, трябва жилетка.
Ето, септември в душата ти влиза.
Няма море с усмирителна риза.
Другото? Тайна, заключена в мидите.
Който го може, той ще я види.
Виж, есента пред късмета си тича.
Тъжно ли? Никак. И така се обича.
Автор:Яна Кременска
