ЖЕЛАНИЯТА МИ…
Тодор Лицов
Дали кръвта у мен клокочи?
Река ли съм? Или море?
Превърнах себе си във топче!
Търкулих го! Къде ще спре?
Желанията си изхвърлих
направо в мръсния ефир!
Дали последен? Или първи?
Ще гледам своя си сеир?
С едничко искане останах
в сгъстената мрачевина.
По пътя си в деня да хвана
в ръцете утринна луна!
А тя, подобно пеперуда,
да пърха с бляскави крила!
Това, наистина, е лудост!
Душата търси очила!
И тя желае да прогледне!
И истините да прозре!
И да дочака до последно
деня от слънчево море!
Че вън нощта във свойта пропаст
е хвърлила безброй мечти!
И само мозъкът потропва!
Лишен от право да лети!
Луната нейде е пленена!
Ликува августовски мрак!
Желания недогасени
припламват пак! И пак!
И пак!….
2021
