Всеки ден ще рисувам любов.
От дъгата ще взема боички.
Тази приказка с име „Живот”
неизменно започва с обичане…
От небето събирам си синьото,
а от слънцето – жълтия цвят.
И червено – от залези минали,
неусетно през тихия свят…
А зеленото – скрито в тревата
ще се плисне на листите бели.
Виолетова литва душата ми…
Колко нощи така сме летели…
Ще си взема сребро от Луната
да ме пази от всяка беда.
От звездите ще сбирам позлата
да оставя в безкрая следа…
Ето, вече събрах цветовете,
и рисувам мечтите си пъстри.
Те докосват с любов световете
и ги учат да стъпват на пръсти.
Всяка приказка има си край,
и когато завърша картината
ще я хвърля пред себе си, знай,
и във нея ще вляза. Завинаги.
Мира Дойчинова – irini
