Списание Литература

Поезия

ТОЛКОВА ИЗТЪНЧЕНО !

Намерих тези поетични строфи в една наша народна песен. Изумителни !

Случаят е драматичен: двама левенти искат ръката на хубавата Димана. Тя вече е направила своя избор и кани двамата в дома си, за да им го съобщи. Води ги в своята светая светих – моминската градинка. Те – резтреперени, тя – богоравна. Откършва цвете, увива китка и я подава на…

Вземи , Иване ,тъз китка

на Георги да я подадеш,

че с него няма да се вземеме…

Каква изтънченост на жеста ! Какво благородство на чувството : вярност към избраника, но и последна милост към сърцето на отхвърления !

Поезия на духа ! Много преди Пушкин ! Много преди Байрон !

Поклон, поете народен ! Признанието за твоя талант лети в космоса!

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *