Списание Литература

Празен гардероб – пълна душа

„Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене.“

Колкото и да твърдят хората, че сте важни за тях, че ви обичат и че са благодарни, че са ви срещнали, колкото и бързо да си паснете, бъдете сигурни, че също толкова бързо ще ви забравят. Понякога хората се разминават.

Всъщност на даден етап винаги се разминаваме с всички, понякога пак се допираме, понякога не, но абсолютно всеки може без вас. Не се захласвайте толкова в красивите думи, казани в момент на еуфория. Еуфорията минава рано или късно и тогава си проличава кой държи истински на вас. И повярвайте ми, тези хора са наистина малко. Много малко.

Днес хората трудно допускат нови приятели до себе си. Станали са едни затворени. Дават вид, че са те пуснали в сърцето си, но само на думи.

Така и не вдигат бариерите си за теб.

Не си ти проблема. Избий си го от ума.

Просто си вложил повече сърце в тези взаимоотношения.

Да, знам че ти е криво и най-вече тъжно,

но това те учи да не залагаш толкова много на хора извън себе си, защото не ценят.

Ако ценяха, щеше да се чувстваш приет за постоянно, не само докато си удобен към дадения момент.

Тези познанства те учат как да не влагаш много емоции във временни хора.

В един момент просто стигаш до знанието,

че който истински държи на теб, ще го усещаш,

ще го виждаш, ще те търси без да е нужно да напомняш за себе си. Ще иска да си изясните отношенията, ако нещо не е наред. Ще умее да благодари, да се извинява чистосърдечно, когато нещо е сбъркал.

Това са истинските приятелства.

Другото е пълнеж.

Другите могат и без теб.

Истинските приятели те мислят често.

Просто вдигат телефона и те питат как си.

И истинските приятели могат без теб,

но с теб им е по-хубаво.

Николета Иванова

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *