„Притча за спуканата делва
Една възрастна жена имала две големи делви, с които носела вода. Едната делва имала пукнатина, а другата била здрава и не пропускала нито капка. В края на дългия път от извора до къщата спуканата делва пристигала наполовина пълна. Цели две години жената носела по делва и половина вода до вкъщи. Здравата делва била горда със своята цялост, а бедното спукано гърне било засрамено от своята непълноценност и се чувствало отчаяно, че прави само наполовина от това, което се очаква от него.
След двете години служба спуканата делва казала на жената:
– Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
– Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата, където е здравата делва? Това е така, защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътя и всеки ден, когато се връщахме от извора, ти ги поливаше. През двете години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, досега нямаше да имам тази украса.
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина, …но именно недостатъците и пукнатините, които имаме, правят живота ни заедно така интересен и възнаграден. Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв, какъвто е, и да търсиш доброто в него.“
