Списание Литература

Притча

Елица беше бедно момиче – сирак .Отраснала с баба си на село , загубила родителите си от малка .Когато  стана мома за женене , Георги реши , че това ще е жената  , която иска да сподели живота му . Той  живееше с майка си , която беше и мъж , и жена… Цял живот работеше Станка по чужди ниви , за да може да осигури прехраната .Измени се характера ѝ , от блага и добродушна жена се превърна в сприхава, и вечно недоволна , мърмореща старица .Когато  Георги  каза на майка си , че иска Елица  за жена , тя подскочи от изненада и веднага се намръщи :

– Сине , има и други моми в нашето село , защо точно Елица избра ?

– Майко , тя е красива , скромна и работна  ще върти къщата, на теб   ще помага , ще имаш отмяна вкъщи ! – отговори той .

– Добре сине  щом така си решил , така да бъде !

Речено – сторено .Вдигнаха сватба – скромна и заживяха младите  щастливо .Единственото нещо , което притесняваше Елица  беше вечно недоволната свекърва , каквото и да направеше , тя вечно мърмореше .

Младата невеста   ходеше често в църквата и се молеше на Бог   да смекчи характера на новата ѝ майка .Отчето , когато я виждаше  ѝ  казваше :

– Чедо , Бог е милостив и  ще чуе молитвите ти !  – Ти само имай търпение .

Не мина време и Станка падна от каруцата , когато сваляха дървата , които караха, и прибираха  за зимата . Легна на легло , залежа се. Георги и Елица не спираха да я обгрижват , за да се чувства тя  – добре .Стопли се сърцето на старата жена , когато виждаше снаха ѝ , която тичаше да ѝ пригажда .Един ден , когато бяха останали двете сами Станка , извика Елица и ѝ каза :

– Дъще , бях несправедлива към теб !

Прости ми .

Елица я погледна с насълзени очи , усмихна се и каза :

– Няма такова нещо майко , ти оздравявай , а другото ще се оправи !

Наведе се , целуна ръката ѝ , а от очите на старата жена се търкулна сълза .

– Благодаря ти , Боже , че чу молитвите ми ! – промълви Елица .От този ден нататък , връзката между двете жени стана по- силна , атмосферата в малкият дом се промени , заживяха мирно и тихо , а след девет месеца проплака, и малкият Станчо .Първото внуче на баба Станка. Колко радост и любов внесе то в живота на задружното семейство .

А старата жена  не каза лоша дума – никога повече  , защото доброто и лошото вървят ръка   за ръка , а младите заживяха дълго, и щастливо   за радост на Станка . Цялото село се радваше на младото семейство , което промени живота и нравите на старата жена , открила дъщерята , която нямаше , но искаше .

Дъщерята, която стопли старините ѝ и показа, колко много любов можеш да дадеш на една осиротяла  – самотна душа!

Автор  : Митайка Янкова

Снимка : Фото България

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *