Списание Литература

Публикувано от Емил Лазаров

Не мога да разбера защо когато човек мине 50 – те, децата му решават, че трябва да го надзирават.

Ей ги моите!

Изключих си телефона. Ами мой си е, ще го изключвам, когато реша!

Писах нещо. И го включих пак. Фатална грешка! Звъни чедето и ме подхваща:

– Мамо, ти луда ли си?

– Не знам, маме, не съм ходила на психиатър. Не чувам гласове, не виждам хора. Ама не мога да гарантирам 100%.

– Защо ме ядосваш? Скъса ми нервите днес!

– И как точно? Даже не съм говорила с теб.

– Да, точно. Защо си изключила телефона?

– Защото – казвам-ми омръзна да съм станция разпределителна.

– Каква станция? Не може ли да говориш като хората?

– Че аз как говоря? Нали знаеш, че имаме много роднини? И мои, и на баща ти. Всички са с буен южняшки темперамент. И половината са скарани помежду си. Цял ден ми звънят: „Кажи на леля си еди коя си това…“ „Кажи на еди кой си еди какво си…“ Омръзна ми! И си изключих телефона.

– Не може ли просто да не им вдигаш?

– Да, и после-„ти знаеш ли какво причиняваш на майка си, свекърва си и не знам на кой си…“

– А на мен какво ми причиняваш?

– Ти пък от какво се оплакваш? На теб изобщо не ти досаждам.

– Именно! Аз се притеснявам, нали си болна. Може всичко да стане.

– Да-казвам-може и метеорит да удари земята.

– Какъв метеорит и кога ще я удари?

– Откъде да знам?

– Ти можеш ли да говориш свързано? Не те ли е срам? Малко ли дертове си имам?

– Точно затова не те закачам.Кажи какво има?

– Аз съм ти дете и съм на първо място. Трябва да говоря с теб, когато искам.

– Добре, слушам те!

– Сега не искам да си говорим. Ядосана съм ти. И батко не може да се свърже с теб. Толкова си безотговорна.

– Слушай-казвам-брат ти да си намери ново гадже, вместо да се занимава с мен. И ти си гледай работата!

И ѝ затворих! Какви са тия деца! Майка ми ме проверява все още всеки ден, сега и те! Аман!

.

Таня Арабова

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *