Велизар Енчев
РАДЕВ ДАВА ГРЕНЛАНДИЯ НА САЩ. А АКО УТРЕ НЯКОЙ ПОИСКА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ?
Има думи, които звучат дипломатично. Но всъщност подкопават принципи, върху които се крепи международният ред.
По повод поредната териториална претенция на президента Доналд Тръмп към Гренландия, заявена на срещата на НАТО в Турция, премиерът Румен Радев каза, че трябва да се намери решение, гарантиращо правото на самоопределение на местното население, и че може да бъде намерено „рационално решение“…
Когато една велика сила заявява претенции към територията на друга суверенна държава, въпросът не е дали може да се намери „рационално решение“. Въпросът е дали изобщо има място за преговори за чужд суверенитет.
Гренландия е автономна част от Кралство Дания. Дания е суверенна държава и съюзник в НАТО. Ако днес приемем, че подобна териториална претенция може да бъде предмет на „рационално решение“, утре приемаме, че всяка по-силна държава има право да поставя под съмнение границите на по-слабата.
Това вече не е дипломатическа предпазливост. Това е опасен прецедент. Защото принципите в международните отношения не действат избирателно. Ако важат за Гренландия, утре могат да бъдат приложени и другаде. А историята на Балканите е пълна с примери как призивите за „самоопределение“ са използвани като аргумент за териториални претенции и прекрояване на граници.
България има жизнен интерес да защитава един-единствен принцип – че международно признатите граници са неприкосновени и не подлежат на обсъждане според интересите на по-силните. Малките държави нямат друг щит освен международното право.
Затова президентът на България трябваше ясно да заяви, че териториалната цялост на Дания не подлежи на преговори и че претенции към чужда територия са неприемливи, независимо кой ги отправя.
Вместо това чухме призив за „рационално решение“.
Но как ще реагираме, ако утре някой поиска Родопите? Или Добруджа? Или друг български регион?
И какво ни чака, ако някой ни посъветва да потърсим „рационално решение“ и ни предложи „самоопределение“?
Тогава ще разберем колко скъпо струва всяка дума, произнесена днес.
Държавниците не защитават националния интерес, само когато пазят собствените граници. Те го защитават и когато отказват да превърнат чуждите граници в предмет на пазарлък.
Държава, която днес оправдава претенциите към чужда територия, утре трудно ще убеди света, че собствената ѝ територия и неприкосновена. less
