Съединението – мигът на народното тържество! Честит празник!
…” Знайте само едно, че целокупният български народ на всяка цена иска Съединението и е готов да даде най-скъпи жертви за неговото осъществяване. Ако ние не тръгнем с народа, той и без нас ще постигне целта си.
И добави: „Жребият е хвърлен! Който бяга от отговорност, нека стои вкъщи при децата”.
И като се изправи пред княза и го гледаше в очите, високо продължи:
„Ваше Височество, в този съдбоносен момент за вас има да избирате два пътя: пътя за Дармщат и пътя за Пловдив”. И като почака малко, завърши – среден път няма!”.
Настъпи тишина, а вънка тълпата, все тъй наелектризирана, викаше: „Да живее Съединението!”, „Да живее Княз Александър!”. Това беше гласът на народа.
И князът трябваше да се вслуша в него.
„Добре – решително каза той – аз съм с вас”.
Той подаде ръка на Стамболов.
„Приемам от сега нататък да бъда и се именувам княз на Северна и Южна България!”
