Аз съм жена.
АЗ СЪМ ЖЕНА!
Колко малко казвам за себе си с тези думи…
Колко МНОГО казвам за себе си с тези думи…
Ти си жена?!
ТИ СИ ВСИЧКО!…
Как четеш това мое кратко въведение?
Как възприемаш това мое кратко въведение?
Помисли си.
Помисли си, а аз ще ти разкажа нещо – нещо, което знаеш, но може би си позабравил/а…
В миналото, в настоящето (със сигурност и в бъдещето) има жени, които са писали, пишат и ще пишат историята на света; има жени, които категорично са спечелили борбата за равенство между половете и чиито живот вдъхновява. Тези жени са се сблъсквали с препятствия, болки, рани, страхове…, но не са спирали да се борят, не са спирали да носят и да дават надежда.
Тези жени са светлоносци, добросторци и вдъхновители, които не се отказват от мечтите си и не спират да дишат в името на човечеството…
Те са великите жени, променили света…
Те са велики, но и безкрайно обикновени…
Ти, четейки това, си една от тях…
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
МАРИЯ МОНТЕСОРИ
Родена в Киаравеле, Италия, тя е първата жена, която учи в Римския университет, а по-късно става и една от първите жени лекари в Италия. Работи като хирургичен асистент и се фонусира върху децата. Посвещава се и на приютите за деца с психични разстройства в Рим, където наблюдава и разбира, че децата отчаяно се нуждаят от сензорна стимулация и занимания с ръцете си.
Повратна точка в живота на Монтесори е назначаването ѝ за ко-директор на нова институция, наречена Ортофренично училище, обучаващо деца с широк спектър от разстройства. Там тя преподавала и наблюдавала децата през деня и пишела бележките си през нощта…
Мария експериментира – въвежда много различни занимания в детската среда, за да разбере кое ги ангажира.
През лятото на 1909г тя провежда първия обучителен курс с около 100 студента, представящ нейния подход. Бележките ѝ от този период по-късно се превръщат в първата ѝ книга, преведена като ,,Методът Монтесори“.
Един от най – ценните съвети, които дава тя по отношение на децата е:
,,Не се опитвайте да помагате на дете, което има усещането, че ще се справи само.“
Попитайте децата си какво мислят за това.
После им разкажете за своите учители и за това как вие сте се справяли в училище.
Бъдете искрени.
Ще бъде интересно.
