Тя пази няколко слънца в душата си
и мириса на диви цветове;
в усмивката ѝ разцъфтяват нарциси
в сълзите ѝ се къпят брегове…
Поискаш ли я, ще се слее с утрото
и в устните ти тайни ще шепти,
ще покори във теб дори най- лудото
и с огнен плам съня ти ще смути…
Ще те жигоса леко, фино с мокра диря,
ще те погали страстно с парещата длан,
ще се заслушаш – нещо ще засвири
в сърцето ти. Че как не го е срам?!
Да, истина е – тя ти носи лятото
и с топлина живота ти обгръща…
Усмихваш се – получил си най – святото –
да бъде твоя, в нея да си в къщи!…
