,,Що за идиот ще се влюби в нея
Ние сме просто приятели. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно. Искам да кажа… Погледни я! Едва ли ще се загледаш след нея по улицата. И е такава мъжкарана. Все налита на бой и все говори на „пич”. Не е романтична и нежна, каквито жените трябва да бъдат. Ще те удари по рамото и ще ти каже – „Пич, стегни се!”
Та тя ме би на футбол. Да! Веднъж я заведох на стадиона да погледа, а тя ме изложи пред всичките ми приятели.
Обича видео игри. Що за момиче обича видео игри, спорт и филми. Не пие някакви коктейли със завъртени имена. Пие бира! И я обожава!
Може да се бие! Веднъж даже ме удари! Физически! Вярно, държах се като кретен. Като се замисля вероятно си го заслужих, но пък тя не ми каза да спра. Не мрънка, не хленчи, не се цупи два дни, аз да питам „Какво има?”, тя – „Нищо!” – просто ме цапна в мутрата. С юмрук! Точно и обиграно все едно цял живот това е правила.
А този лак на ноктите – винаги син и винаги олющен. Как веднъж не беше с нормални нокти? Нейните хем са лакирани, хем изгризани до кръв.
Грим? Дума да не става! Сутрин става от леглото, измива се, облича се, поглежда се за около 2 секунди в огледалото и то не за да си среше косата, а за да я разроши още повече. От къде знам ли? Съквартиранти сме знам някои неща.
Веднъж й предложих да я закарам на работа – грешка, която няма да повторя, защото последваха 20 минути обяснения за глобалното затопляне, промените в климата, изчезващите видове и как видиш ли аз и колата ми бавно, но сигурно убиваме горката планета. Качи се на колелото си и стигна до работа 10 минути преди мен. Бях бесен!
Да съм влюбен в нея ли? Ти луд ли си! Приятели сме. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно.
А слушай как се смее само. Никой не се смее така шумно. Всички хора се обръщат. Дори да не е смешно, се смеят на смеха й.
Веднъж както си вървяхме тя легна на площада. Ей така. Легна си и просто гледаше небето. Все едно е на някоя дива поляна и около нея не минават 100-200 човека. Казах й да стане. Хората гледаха. А тя – „ Е, и! Ще ги видиш ли пак? Я идвай тук!”
Да легна на площада беше най-щурото нещо, което някога съм правил. Или поне така си мислех, защото после й хрумна да се изкъпем в шадраваните. Признавам, беше весело. Докато не дойде полицията и не ни задържаха за 24 часа. Това не беше весело!
Веднъж довлече от улицата гларус. Крилото му беше счупено. Повечето хора биха го подминали, но нее – „ Да приберем бедната ударена птица у дома. Съквартирантът ми няма да възрази.” Нека само да вметна – гларусите не са тихи същества. Три дни слушах га-га-га. Накрая се обадих на „Защита на животните” и те го поеха. Тя не ми говори две седмици.
Разказах ли ти когато веднъж се опита да готви? Даа! Излиза, че за да си добър в готвенето трябва да наглеждаш яденето. Иначе то се възпламенява някак странно и от само себе си. Викам си сега и нова кухня трябва да поръчваме. Не! Тя изстърга обгорялото, лакира шкафчетата и сега са като нови.
Никога не те изчаква да й отвориш вратата или да й издърпаш стола за да седне. Сама си плаща сметките. Мрази да й подаряват цветя или бонбони. Сама сменя крушките и си отваря бурканите. Честна дума, що за идиот ще се влюби точно в нея. Вероятно ще си остане стара мома и ще трябва да се оженя за нея от съжаление, за да се й се подиграват.
Преди седмица до маратонките й видях обувки с токчета. Помислих, че имаме гости. Оказаха се нейни. Преди два дни на гардероба й висеше някаква рокля.
Днес:
– Червило ли си сложила?
– Не!
Винаги е била лоша лъжкиня. Загледах се по-внимателно. Косата й беше подредена и пусната свободно да пада. Ноктите й бяха внимателно лакирани. Не в синьо! Беше облякла роклята, а и с токчетата не се забелязваше, че е дребна като джудже. Почти си приличаше на… ами, на момиче.
– Изглеждаш… добре – само това успях да промърморя.
– Пич! – каза тя и ме удари по рамото. – Е, ще се видим по-късно.
Изтичах до прозореца. Долу я чакаше кола. Някакъв тип й отвори вратата. Тя му позволи.
Признавам, малко се ядосах. Имахме планове за тази вечер. Нали уж щяхме да играем GTA. Бях приготвил пуканки. Да беше казала, че ще излиза. Супер нетактично! От друга страна вечерята й вероятно ще приключи бързо. Доколкото я познавам ще си качи краката на масата, а ако кавалерът й посегне към сметката, ще му прегризе сънната артерия. Честна дума, горкият човек. Не го познавам, но чак ми е жал за него.
„- Ама хайде моля ти се, що за идиот ще се влюби точно пък в нея?“ – казах си с насмешка, а после се погледнах в огледалото. „
Мария Миразчийска
@Мария Миразчийска
#мариямиразчийска
#любовиощенещо