Септември е врата, която се затваря без шум.
Не тряска, не плаши — просто те оставя на прага на новото време.
И ти вече не си онзи, който беше през юни.
Той не иска признания, не чака обещания.
Само ти подава ключа към търпението.
Казва ти, че няма нищо по-естествено от това да си тръгнеш навреме.
И не тежи – той е мек като късна светлина, която се плъзва по кожата и оставя след себе си само топъл отпечатък, само нежно усещане за сладък страстен допир…
Той е мъдростта да знаеш, че и най-яркото изгаряне се превръща в пепел, а пепелта — в почва за ново начало.
Септември не е сбогуване.
Той е благодарност за онова, което си имал, за онова, което си изгубил и за онова, което тепърва ще намериш.
