Списание Литература

Разказ

Седим си днес с милото и чедето. И от дума на дума питам аз:

-Мило, кога ще се къпем, че да сменя чаршафите? Днес или утре?

Да не си помислите, че се къпем веднъж седмично?

Не, обаче през зимата си мия косата два пъти в седмицата. И сменям чаршафите тогава.

Той, милото, затова вика, че съм ги изпокъсала от пране.

Ама думата е за друго .

Като чува моя въпрос, чедето ококорва сините очи:

-Ама вие заедно ли се къпете ?

-Заедно- казвам- маме, заедно. Не можем един без друг, та затова. Пък и икономия малко…

А милото:

-Сега защо лъжеш детето? Тя е голяма, кажи ѝ истината!

-Каква истина? – блещи се чедето.

-А, маме, аз не знам за какво говори.

Ритам го аз милото, ама той като никога е в настроение.

-Е, ти си голяма жена, сещаш се…

-Юу, тате, как не те е срам!

-Срам ме е, тате, ама пусти мерак! Пък и майка ти е толкова секси, обвита в ароматни пари…

Мале, ама как естествено лъже! Моите рубенсови форми в ароматни пари!

-Мамо, той сериозно ли? Нали ти се вие свят? Ами ако се подхлъзнеш?

А милото продължава:

-Как ще се подхлъзне, бе тате! Аз така съм я стиснал…

Чедето обаче не разбира от майтап и започва опасно да се зачервява!

-Мамо, как не те е срам? Уж си болна, уж световъртеж…

-А, то и за световъртежа помага, тате.

-Минава ли ти? – кокорчи се чедето.

-А, засилва се-казвам.

-Ама ми става едно хубаво… На душата, бе маме!

-Юу, не ща да ви слушам! Не ви е срам!

-Що се сърдиш, бе тате? Ами нали и ти така се появи…

Обаче чедето е убедена, че е второто непорочно зачатие в световната история!

-Вие и двамата сте ужасни! Ама ако се потрошите, хич няма и да се занимавам с вас!

-А – влизам в тон аз- то в банята няма страшно. Ама тая маса толкова се хлъзга…

Че като скочи!

-Ама това е извратено! На масата, дето си пия кафето!

Ние с милото изпопадахме от смях!

А чедето се разфуча и се заприготвя за тръгване.

-Направо сте невъзможни! Стари хора, пък…

-Стари, стари, ама креативни! Да знаеш, че еднообразнието омръзва. Нали, мило?

-Точно така- подсмива се милото.

-Ама ти си ми изобретателна! Как го измисли онова с копринените шалове…

-Какви шалове?

-Ами като няма къде да го закопчая с белезниците …

-Гадост!

И избяга! Даже не е звъняла да ни провери както всяка вечер.

Яли ли сме, пили ли сме си хапчетата…

Все едно сме дечица.

Сега обаче ще си отдъхнем от опеката.

А на мен ми хрумна идеята да се пробвам с любовен разказ.

Аз като ви казвам, че съм креативна!

Не че хваля, де.

Дума да не става!

.

Таня Арабова

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *