„Ратан Тата, индийски мултимилиардер с нетна стойност 291 милиарда долара, бе попитан от радиоводещ в интервю:
– Господине, кога сте бил най-щастливи в живота си?
Ратан Тата отговори:
Преминах през четири етапа на щастие в живота си и накрая разбрах смисъла на истинското щастие. Първата стъпка беше натрупване на богатство и ресурси. Но в този момент не получих щастието, което исках.
След това дойде вторият етап на натрупване на ценности и обекти. Но разбрах, че ефектът от това също е временен, а блясъкът на бижутата не трае дълго.
След това дойде и третият етап на големите проекти. Притежавах 95% от петрола в Индия и Африка. Бях собственик и на най-големия завод за стомана в Индия и Азия. Но и тук не стигнах до щастието, което си представях.
Четвъртата стъпка дойде, когато мой приятел ме помоли да купя инвалидни колички за деца с увреждания – около 200 на брой. Но същият приятел настоя да отида с него и да дам количките на децата. Видях странен блясък на щастие по лицата на тези деца. Видях ги всичките да седят в детските си колички, да се движат и играят. Сякаш бяха пристигнали на място за пикник и са споделили наградата си с мен. Чувствах се толкова щастлив отвътре.
Когато реших да си тръгна, едно от децата ме хвана за крака. Опитах се да освободя бавно, но детето погледна лицето ми и ме стисна още по-силно. Наведох се и казах:
– Скъпи, имаш ли нужда от нещо друго?
Реакцията на това дете не само ме шокира, но промени напълно виждането ми за живота. Това малко момче ми каза:
„Искам да запомня лицето ти така, че като те видя в Рая, да мога да те позная и да ти благодаря отново!“
