„Обичам хора, които и от стълба да паднат, казват весело: „Ама колко бързо слязох, а! „
Които не броят калориите, защото са благодарни, че имат храна.
Които не само ще се здрависат като те видят, но и ще те прегърнат.
Ще купят хляб на някои гладни очи.
Ще погалят куче.
Ще те усмихнат.
Ще пресекат живота ти в най-подходящия момент, за да те изправят на крака, защото си паднал. В джоба си винаги носят семки и бонбони.
И надежда.
И много любов…“
Автор: Рая Видинска