Александър Йорданов Александров
РЕАКЦИЯ: ПОМИСЛЕТЕ!
Сега видях, че под написаното вчера от мен за машинното гласуване, има и неадекватни коментари. Като типичен пример ще посоча мнението на непознатия ми Димитър Сарафов, който на тезата ми, че в Европейския съюз не се гласува с машини, неадекватно твърди: „Значи цял свят може само тук неможе, така ли бе тапанар“.
Като пренебрегвам неграмотността му и обидата, изтъквам само факта, че в следните демократични държави НИКОГА не се е прилагало машинното гласуване и гласуването по интернет: Австрия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Великобритания, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, Чехия, Швеция и Исландия.
В Германия, Нидерландия, Финландия и Норвегия машинно или друго електронно гласуване са били използвани, но са премахнати заради опасения, свързани със сигурността. Информацията ми е от в. „Дневник“ (2 април 2019 г.).
Обяснения за това защо е така има предостатъчно. Но е добре да се знае, че хартиената бюлетина е част от европейската демократична традиция. Затова и в Европа е изключено политик да си помисли, че може да направи „ала-бала“ с машините.
В Южна Америка с машини се гласува във Венецуела, Бразилия и Перу, но не е цъфнала и вързала в тях демокрацията. Също така с машини гласуват и в някои азиатски държави: Иран, Индия и Бутан. И там машинният вот не е довел до по-добри дни демокрацията. Машинно гласуват и в африканската държава Република Намибия.
В тази връзка ще си позволя да цитирам становището на бившия конституционен съдия и премиер на България Филип Димитров, което отрих публикувано на 5 април 2021 г. във в. Труд:
„Очевидно несъстоятелно е твърдението, лансирано в Народното събрание като мотив за въвеждане на безалтернативното машинно гласуване, че то е някаква по-съвършена форма на гласоподаване, гарантираща вота срещу изкривявания и манипулации. В Европа машинното гласуване е повсеместно отхвърлено поради сериозни доводи в обратния смисъл.
Във всички европейски държави, в които е експериментирана такава форма на гласуване, тя е изоставена. С машини се гласува само в един район в Белгия – регион Брюксел, при това по различна процедура. (Съпоставка със САЩ е ирелевантна, тъй като там „машинното гласуване“ става по друга технология и е една от няколко възможни опции.)“
Г-н Димитров представя достатъчно много аргументи, за да съм съгласен с него, а не с феновете на Бутанския или Венецуелския изборен „модел“ у нас.
Не всяка промяна е умна и прогресивна. Историята познава много глупави промени, при които народите сами си надяват хомота. И когато се усетят е вече късно. Особено голяма у нас е била промяната на 9 септември 1944 г. Едва след няколко десетилетия народът ни загря, че тя не е „прогрес“, а голям регрес, движение на заден ход. Но все още има нашенци несхватливци. Ясно е, че за да се укрепи днешната „прогресивна промяна“ на власт на нея й е нужен венецуелският, а не европейският избирателен опит. Но има плиткомислещи образи от други партии, които наивно вярват, че и те ще се уредят с някой и друг изборен процент на принципа на алабализма с машините, ако се поведат по акъла на новите властници. Съжалявам ги.
100 процента машинно гласуване ще означава щракване на капана на еднопартийна диктатура у нас. И нищо друго. И тогава като решение ще остане единствено изборът, който някога е направил великият наш поет Пенчо Славейков. Помислете! less
