Александър Йорданов Александров
РЕАКЦИЯ: ПРЕМИЕРЪТ ВАШ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НАШ!
Няма как. Започна се. И така ще бъде до края на октомври. Ще ни надуят главите до деня за размисъл преди президентските избори. Затова сега ще си кажа мнението и дано не се налага да се повтарям.
За да има надежда за добри дни за България, за президент трябва да изберем личност, която е максимално отдалечена по убеждения от „Прогресивна България“, БСП и „Възраждане“. Това може да стане, ако се обединят гласоподавателите на проевропейските партии от днешната опозиция – парламентарна и извънпарламентарна.
Основна в това отношение е отговорността на най-голямата опозиционна политическа сила ГЕРБ-СДС. Очевидно е, че без нейните привърженици не може да се стигне до победа на президентските избори. Затова поведението на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ не трябва да бъде кокошинещо, а напълно конструктивно. Всяко тяхно вманиачаване, че сами могат да спечелят президентските избори в продължаваща конфронтация с ГЕРБ-СДС, е във вреда на България. И естествено би трябвало да се разделят с глупавата си пропагандна теза, че само те представляват „демократичната общност“ в страната. Не трябва също така да се забравя, че в последния момент гласоподавателите на ДПС са в състояние да наклонят „везната“.
Критичното отношение към престъпната война, която Руската федерация води срещу Украйна и нашият Европейски съюз, трябва да бъде в основата на електоралното предизборно единодействие и обединение на демократите в нашата страна. Да се допусне още един български президент да представя в Европа прокремълски позиции би било национално предателство. Такова обаче ни се подготвя. И един кандидат вече има. Ето защо основна задача на всички партии, които се самоопределят като демократични и евроатлантически, но и са се доказали като такива, е да схванат настоящата политическа реалност. И така да координират своите действия, така да преговарят и се договарят, че да предложат кандидат за президент, който ще спечели изборите. Всеки друг подход ще доведе до загуба. Редно е да го направят преди първия изборен тур, защото за втория може да се окаже късно. Макар че, както е прието да се казва, в политиката надеждата умира последна.
В тази връзка си спомних за култовия призив от 3 юли 1989 г. на моя приятел Адам Михник, известният полски дисидент: „Президентът ваш, премиерът наш!”. Нека да го обърнем по нашенски: „Премиерът ваш, президентът наш!“ Не губя вяра, че през есента ще погледнем към хубавите дни за българската демокрация.
Аз избрах. less
