РОМАНТИКА
Аз съм селско момиче. Не се оплаквам, къща голяма, двор, цветенца, животни. Аз много обичам животните, затова и завърших за зоотехник. И работа има, само дето личния ми живот не върви. То не че нямам кандидати, ама хич не са романтични! Е, на братовчедката годеникът все мили неща и пише във Фейсбук!
„Ти си мойто всичко“, Ангел и жена“, „Котенце“…
А пък мойте ухажори най-много някоя китка макове да ми донесат и гледат в небето, а не мен! Един път така коня на комшията изяде един букет теменужки, докато се сетя, че са за мен!
Реших, че ще ида в града на гости на братовчедката, та дано си намеря някой по-романтичен ухажор. Натоварих се с армагани и хайде в града!
Тя като ме видя не ми се зарадва много, ама ми одобри плана.
– Сега, вика, ще ти оскубем мустака, че е като на Филип Тотю, а после ще ти направим и две вежди. Косата ти е хубава, ама ще ти трябва хубав крем, че ръцете ти са като шкурка!
После маникюр, педикюр, кола маска и ще ти купим по-модерни дрешки. Малко си нисичка и дундеста, ама пък откъм бюст не те обидил Господ.
И се почна. Такива болки не съм търпяла и когато ме ритна магарицата на бай Сандю, кога раждаше!
И докато се огледаме, то станало вечер.
По едно време се прибра нейният и аз си викам – сега ще се нагледам на романтика и отношения. На село баща ми като се прибере и вика само:
– Слагай, булка, масата!
Все едно името и не знае.
Ама годеникът нещо не беше на кеф.
Слага братовчедка ми масата, а той и вика:
– Къде ми е салатата от алфа-алфа?
И тя носи една купичка с трева, и то люцерна! Засмях се аз и като се разлюти оня ми ти човек, забрави и романтика, и възпитание.
Тъпа селянка съм била, това било специална храна, много скъпа, пък аз да я наричам люцерна!
Абе може да съм селянка, ама люцерната си е люцерна, каквото и име да и сложиш!
Малко ли подути крави съм спасявала!
И този нещастник така се ядоса, че отвъртя един шамар на годеницата и и остави отпечатък на бузата!
Аз в чужди битки не се бъркам, ама по инстинкт му върнах един левичарски, нали с двама братя съм израснала!
Просна се оня човек, оцъкли очи и не мърда!
Та заливай го с вода, пляскай му шамари – хеле освести се. И право към майка си драсна. Нямало да се върне, докато съм там!
Уж фитнес, уж здравословна храна, а от един женски шамар припадна!
Утре си отивам на село и приставам на Иван тракториста.
Хич не ми е притрябвала романтика, нито обяснения във Фейсбук.
Иван поне на бой носи и люцерната познава!
Какво повече и трябва на една жена?
Таня Арабова
