ДВЕ СЕСТРИ
Лилия и Виктор бяха женени от 16 години. Имаха две момчета- на 15 и 12 години.Виктор с тъга си спомняше за първите години от брака им. Бяха чудесни, защото той беше вного влюбен в Лилия…И как не?! Тя отговаряше на името си- нежно цвете, много красиво, изящно, чаровно!Но след второто раждане нещата се промениха. Тя попадна в лапите на следродилна депресия.Потиснато настроение,постоянна тъга, пристъпи на плач, липса на минимална енергия за ежедневни неща,липса на интерес към детето, нежелание да се полагат грижи за новороденото или дори да бъде погледнато и т.н. Но стана страшно, когато Виктор забеляза мисли за самоубийство, а той се страхуваше, че може и да навреди на бебето…Един ден Лилия изчезна от дома безшумно/всички мислеха, че както винаги е в стаята си и в леглото/. Когата установиха, че я няма, настана паника. Веднага уведомиха полицията, включително за състоянието й. Намериха я на брета на морето, по нощница, бавно пристъпвайки навътре…Това окончателно отчая Виктор. Между тях се отвори бездна, той се отдаде на наложено от самия него монашество така да се каже. Животът престана и за него, както за Лилия.
Лилия по цял ден стоеше в спалнята, дръпнала завесите, потънала в мрак и тишина. Не искаше никой да я безпокои,затвори се в себе си, не допускаше никого в този неин свят.Виктор се допита до най-скъпите психотерапевти. Имаше финансови възможности- успешен бизнес в сферата на производството на платове. Неговият прадядо беше го започнал преди много години като основал семейна тъкачница. Виктор разработи това, което наследи от рода си, имаше вкус, беше естет по душа, имаше и способности на търговец и сега имеше фабрика за вълнени, памучни и копринени платове. Благодарение на добрите си приходи оцеля вторият му син- нае кърмачка, после бавачка, а за Лилия правеше всичко да я върне в реалността. Но нищо не помогна- беше отнесена, неадекватна, носеше се из стаите като призрак…но красив призрак, беше запазила физическата си красота.
Не можеше повече да се справя сам! Обади се на сестра й.
– Виолета, здравей! Извини ме, че те безпокоя…вкъщи положението вече е непоносимо. Обръщам се към теб за помощ. Моля те, ела за известно време у дома. Знам, че ще се справиш! познавам те като организиран, много отговорен човек. Ако има човек, на който да се облегна, това си ти!
– Разбира се, Виктор! Утре пристигам! Ще остана колкото е необходимо!
–
Виолета взе всичко в свои ръце. В къщата имаше мир и спокойствие, всичко вървеше гладко. Виктор си отдъхна.
–-
В събота вечер той очакваше гост, нещо много рядко от години. Държеше на този човек, коректен и честен бизнесмен, който имаше ферма за отглеждане на специалните овце за текстилната промишленост. трябваше някак си да убеди Лилия да присъства. Тя имаше мигове на просветление. Сърцето му се разтуптя, когато почука на вратата на спалнята й, чийто праг не беше прекрачвал от години.Тя можеше да бъде най-добрата украса на маса, знаеше го…но ако нещата се объркат, беше непредвидима!
Когато Лилия слизаше по стълбите от етажа със спалните към дневния тракт, всички обърнаха глава към нея и затаиха дъх. Беше олицетворение на красота и грация! За миг Виктор си спомни за тази Лилия от началото на брака им…Беше възхитителна!
Отначало всичко вървеше отлично. Лилия беше перфектната домакиня. Всички на масата се чувстваха много добре. В един миг, Виктор, който все пак беше нащрек, забеляза, че Лилия пребледня, усмивката й се стопи, вкамени се, погледът й стана празен. Боже, не сега- помисли си той. Знаеше, че ще последва криза…Какво да прави???Изведнъж видя, че Виолета се приближава до Лилия, прегръща я и бавно я повежда към стълбите. Незабелязано от всички, тя я отведе в стаята й, съблече я да не й стягат дрехите, Лилия беше в ръцете й като парцалена кукла. Облече и свободна, лека дреха и й помогна да си легне. Дръпна завесите.
– Мила, ще ти донеса топло мляко ей сега. Ти си почивай…
–
Виктор изпрати гостите, с усилие имитиращ усмивка. Веднага се качи в стаята си. Хвърли официалните дрехи и облече халат. Седна в креслото и отпусна глава назад. Чувстваше се стар и безмерно уморен. Нямаше капчица сила за живот…Наля си питие, имаше нужда.Тръгна към кухнята по коридора. Когато минаваше покрай стаята на Виолета, видя светлина под прага. Забави ход и спря пред тази врата. Вътре бе единственият човек, който можеше да го върне към живота. За пръв път си го признаваше. Винаги изтласкваше чувствата си към нея в някое ъгълче на съзнанието. Да, имаше чувства и то от години. Но стана така, че се ожени за Лилия, а по-късно и Виолета създаде семейство…остана само потъпканата тръпка, нещо неуловимо, но много красиво! Като на автопилот Виктор леко почука на вратата.
Виолета като че го очакваше- веднага отвори вратата.
– Виктор, пребледнял си като платно! Влез, ще ти налея питие, а и на себе си- беше трудна вечер
Той направи крачка напред, седна, проследи с поглед енергичната, но грациозна фигура на Виолета. Колко добре я познаваше! защо дълги години не си признаваше, че изпитва нежни чувства към нея?! Защо ??Кому беше нужно?! Когато тя му подаде чашата, пръстите им се докоснаха, почувстваха го като ток! Виктор я погледна в очите, там съзря това, от което имаше нужда- любов! нима и тя не е безразлична към него?? Това го хвърли в луд възторг! Остави чашата и хвана прекрасните й ръце- нежни, изящни, но толкова силни…Тя можеше да бъде опора, пристан…със своето спокойствие, организираност, добронамереност, дарбата да общува с хората, да смъква напрежението, когато е необходимо. Обхванат от тези мисли, Виктор не разбра как я прегърна през кръста, сложи я до себе си, после обгърна раменете й,тя положи глава на неговото рамо…а устните им сами се намериха…
– Скъпа, нима и ти си потискала всичко през тези години?!Боже, толкова се радвам, че се изяснихме! И двамата сгрешихме в избора си! Но вече всичко ще е различно, най-после ще си моя, само моя!
Следващите часове видя само луната. Видя две сърца, които най-после се бяха намерили!
–
На другия ден Виктор нямаше търпение да види Виолета. Но къде беше тя? къщата беше тиха, не се стърпя и почука на врата й. Никакъв отговор. Той се разтревожи, открехна вратата. Стаята беше празна. Разочарован, той слезе в дневната. Чу, че входната врата се отваря. Появи се Виолета. Но не грееше от щастие! Какво ставаше…
– Съкровище, къде беше? Излязла си много рано.
– Да, не мигнах след като се разделихме. Излязох да се разходя и да сложа в ред мислите си. Виктор, това, което направихме снощи , не беше правилно. Не мога да причиня това на сестра си! това е голям грях! повече няма да се повтори. Днес си тръгвам за вкъщи.
– Разбирам те, защото те познавам. Ти си толкова добра, не би сторила зло и на душманите си!Но, не гледай на това, което се случи между нас, като на зло! Това беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало от много години насам! И няма да допусна да си изгубим пак!Ще бъдем много дискретни докато решим как да продължим, чуваш ли?! Няма да те загубя отново!Остани, имам нужда от теб…
Виолета се зае с ежедневната работа, Виктор се затвори в кабинета си.Главите им бяха пълни с различните сценарии, по които можеха да тръгнат. Но и при двамата, над всичко доминираше любовта им, но нямаха представа какво ще следва от тук нататък…
Рано сутринта, къщата беше оглушена от страшен писък! Виктор скочи и излезе в коридора. Застана на площадката преди стълбището. Погледна надолу. Имаше женска фигура на земята в гротескна фигура. Това не може да е фигура на жив човек!В паниката си не различи коя е жената. затича се надолу. Беше Лилия! Веднага провери пулса- нямаше. нямаше съмнение, че е мъртва…Погледна домашната помощница, чиито писък бе чул.
– Ти ли я намери?
– д-д-да, господине. Аз идвам рано. Не ми е удобно, но вижте, в ръката си държи шише..от алкохол е…Не знам дали сте разбрал, тя ме караше да й купувам водка и други такива.. не е била на себе си, нали разбирате, била е пияна, спънала се е в пенюара си и се е затъркаляла по стълбите, счупила си е врата…нямам друго обяснение.
Тя грабна празното шише.
– Не трябва другите да разберат, особено децата. Тя си имаше скривалища на алкохол, господине. Вече не можеше без него. Но да не я излагаме пред хората. Вижте всички слизат надолу!
Виолета, ужасена, повдигна главата на сестра си.
– Не може да бъде, невъзможно! Лилия, събуди се моля те, много те моляяя
–
Това беше един много труден ден за всички. Но животът и смъртта си имат правила. Като в забавен кадър Виктор и Виолета направиха всичко, което трябваше. Когато изпратиха Лилия в последния й път, всеки се затвори в стаята си и преживяваше това ужасно събитие.
На другата сутрин, Виолета слезе с куфар в дневната.
– Тръгвам си, моля, заведи ме на гарата
По пътя Виолета каза само едно изречение.
– Аз съм виновна, сторих грях, отдадох се на любовта, но тя не е всичко на този свят!
– Виолета, моля те, не говори така. Ще поддържаме връзка. И това ще премине. Ще го преживеем и ще се съберем след време. Всичко ще бъде наред! Ще видиш…сега не можеш да повярваш, но човекът е създаден да оцелява… и не знае колко много сили има, за да преодолява всички премеждия! Всъщност Бог ни помогна, той ни показа по кой път трябва да тръгнам!Обичам те с цялото си сърце! Не позволявай на случилото се да те разколебае в любовта ти към мен! Когато сме двама, всичко ще преодолеем!
Край
