Лято е. Аз съм на 12 години. Грабвам въдицата и тръгвам по реката. Гледам да ме не види баба, защото наставленията ще продължат поне час, слагането на ядене в торбичката половин час и ще ми пропадне риболова. Старецът ми намига и пожелава наслука. Нямаше да намига, ако знаеше, че съм му свил 5 цигари и баба ще го изяде, що много пуши. И съм в реката. Предната есен е зарибена с пъстърва, но рядко кълве. Реката шуми и скача от камък на камък. Голяма е. Вецовете работят. Слънцето наднича през речните ели. Змия се припича на камък. Пчела целува цвете. Пепепуда прекрасна се рее над пътя. После каца на едно кравешко лайно. Пеперудата е красиво. Красиво е и лайното. После слагам червей на куката и риболовът започва. Мряната кълве. Събирам рибка по рибка. Газя. Падам. Минавам през копривата. Хапвам къпини. И продължавам. От вир на вир. Прекрасен ден. Сред скали и баири. В планинска река. После водата започва да намалява. Няма нито една пъстърва. А как бих се гордял да я покажа на наще. През живота си съм хванал само две. А когато водата намалее, големите риби се крият и не кълват. Вече е достатъчно малка, за да се прибирам. Паля последната цигара от тия, где съм свил от стареца и се кефя. И тогава.
Тогава нещо едва ни изтръгва пръчката от ръката ми. Не успява. Изваждам пъстърва. 42 см. Огромна. Пада на брега зад мен. И скача. Явно е скъсала куката, но е моя. Но…
Винаги това но. Тогава пада в едно вирче до реката. Останало след като водата се е оттекла. Дълбоко до коленете и доста голямо. Няма как да я хвана. Хем е моя, хем не е. Но се сещам. Наблизо е циганската махала. Тичам, взимам няколко мургави приятели, те награбват кофите на майки и баби и сме при рибата. Започва се бясно изгебване на водата. След час вирчето е пресушено. От рибата няма следа. Явно някой я е изхвърлил в реката без да иска. Намирам фаса, който остана на скалата, където я хванах. И го паля. Ядосан съм. Няма как да се похваля. С пъстърва, 42 см. И докато пуша, нещо започва да подскача в тинята от пресушеното вирче. Моята риба. Хващам я. Огромна. Огъва се в ръцете ми. Мръсна. Отивам до друго вирче до реката. И я измивам. Красива е. И силна. И решавам. Кърша една пръчка и я меря. После я кърша точно колко е дълга рибата. Тати я измери. 42 см. Най-голямата риба. Риба мечта за всеки рибар.
А после се прибрах. Вечеряхме пържена мряна. А пъстървата. Пъстървата я пуснах. Пред изумените погледи на няколко човека, които не бяха виждали толкова голяма риба в тая река. Нямах право да я убия, а после да я изядем. Сигурно още плува. В морето. Реката е тясна за нея. Станала е поне колкото кит.
Айде чао!
