„Променихме се ние, хората, чедо. И времената вече не са същите. Отвътре и отвън всички се облякоха в лицемерие и фалш. Затова сърцето човешко тъгува за едната добринка́. Не модерната и показната, а истинската. Тази, дето иде от душата. Залисани в тревогите и в дните си, сякаш отвикнахме да ценим човечността и да отвръщаме на доброто с добро. Все чакаме все някой друг да го стори пръв. А стореното добро, е по-ценно от сто проповеди в църквата.“
из „Рошавите мисли на едно влюбено момиче”, Галя Кутулева
